Arduino отдавна е платформата за микроконтролери за електронни проекти, но как се сравнява Raspberry Pi Pico?
Сред най-големите претенденти на пазара на микроконтролери днес, Raspberry Pi Pico и Arduino се открояват като популярни избори. И двете предлагат уникални функции и предимства, отговарящи на различни нужди и нива на умения. Разбира се, това може да не винаги е очевиден избор на пръв поглед - особено когато сте нова електроника „Направи си сам“.
Ето защо днес сравняваме Raspberry Pi Pico и Arduino в различни аспекти, за да ви помогнем да решите кой микроконтролер е най-подходящ за вашите проекти.
Мощност на обработка
С представянето на Arduino Uno R4, пейзажът на микроконтролерите направи значителен скок напред.
Нека започнем с най-забележителното му надграждане, което е мощният процесор Renesas RA4M1 (32-битов Arm Cortex-M4), работещ на впечатляващите 48MHz. Това представлява значително 3x до 16x увеличение на мощността на обработка в сравнение с предишния Arduino Uno R3. Архитектурата Cortex-M4 осигурява по-висока производителност, по-бързи тактови скорости и по-усъвършенствани набори от инструкции, което позволява на Uno R4 да изпълнява код по-ефективно и с по-бързо темпо.
Консумацията на енергия на Arduino Uno варира в зависимост от общото натоварване и тактовата честота, но на Uno R4 всеки GPIO щифт има максимално потребление на ток от 8mA – много по-ниско от 20mA на R3. Платката Uno R4 WiFi може да се захранва през VIN щифта или цевния жак при напрежение от 6-24V DC или само 5V през USB-C порта. Uno R4 Minima е само 5V.
Преминавайки към Raspberry Pi Pico, тази микроконтролерна платка разполага с двуядрен Arm Cortex M0+, работещ на до 133MHz. Докато Cortex M0+ е способен процесор, Cortex-M4 на Uno R4 го превъзхожда със значително марж.
Консумацията на енергия на Raspberry Pi Pico, обикновено около 40 mA общо, е много подходяща за приложения с ниска мощност и входното напрежение за неговия микро-USB захранващ порт може да варира от 1,8-5,5 V DC.
В сравнение с Uno R4 и Raspberry Pi Pico, Arduino Portenta H7 стои като страхотен (макар и много по-скъп) конкурент. Portenta H7 разполага с двуядрен Arm Cortex M7 + M4, способен да работи на до 480MHz. Тази впечатляваща мощност на обработка, заедно със своите 2MB флаш памет и 1MB RAM, прави Portenta H7 предпочитан избор за по-взискателни и ресурсоемки приложения.
Въпреки че все още изостава от Arduino Portenta H7 по отношение на възможностите за обработка на суровини, Uno R4 с по-ниска цена преодолява разликата между по-старите платки Arduino и по-модерните микроконтролери, което го прави отличен избор за широк кръг производители проекти.
Сравнение на хардуера
Платформите Arduino и Raspberry Pi Pico предлагат избор от варианти на платки, както и набор от допълнителни хардуерни екрани и модули.
Shield съвместимост на Arduino платки
Платките Arduino имат значително предимство, когато става въпрос за хардуерна съвместимост. Обширната екосистема на Arduino има безброй щитове и модули, което улеснява разширяването на вашите проекти с допълнителни функции като моторни щитове и други персонализирани plug-and-play платки за свързване.
Raspberry Pi Pico има нарастваща екосистема от хардуерни добавки. Като сравнително нов претендент, може да отнеме време, за да се изравнят с обширните опции, предоставени от Arduino.
Варианти на борда
Arduino предлага широка гама от платки, пригодени за различни приложения. От удобния за начинаещи Arduino Uno R4 до по-модерния Arduino Due, има платка Arduino подходящ за почти всеки проект - в зависимост от мощността на обработка и колко GPIO пина имате трябва. Освен това платките на Arduino се предлагат на различни ценови точки, приспособени към различни бюджетни ограничения.
За разлика от това, Raspberry Pi Pico е едноплатков микроконтролер с ограничени варианти: стандартният Pico, Pico H (с предварително запоени GPIO конектори) и Pico W/WH (с безжична връзка и опция за предварително запояване заглавки).
Въпреки това, той компенсира с изключително ниската си цена, от само $4, което го прави привлекателна опция за любители и преподаватели, които търсят достъпна входна точка в света на микроконтролерите.
IoT (Интернет на нещата)
Светът на разработката на IoT бързо се разширява и както Raspberry Pi Pico, така и пакетът от IoT платки на Arduino предлагат впечатляващи функции, за да се погрижат за тази тенденция.
Arduino Uno R4 WiFi
Arduino Uno R4 WiFi е изграден около 32-битовия микроконтролер Renesas RA4M1 и включва ESP32 модул за Wi-Fi и Bluetooth свързаност. Това е вашата любима дъска от базовия модел Uno само с IoT поддръжка.
Raspberry Pi Pico W
Версията Pico W/WH на Raspberry Pi Pico интегрира Wi-Fi възможности, използвайки чипа Infineon CYW43439, който също поддържа Bluetooth и Bluetooth Low Energy (LE).
Понастоящем безжичният стек се основава на внедряването на lwIP TCP/IP, използвайки libcyw43 за управление на безжичния хардуер, а Raspberry Pi си осигури безплатен лиценз за комерсиална употреба за libcyw43, което ви позволява да създавате комерсиален хардуер с помощта на Pico W/WH или дори да създавате персонализирани платки, комбиниращи неговия чип RP2040 и CYW43439. Научете повече за как да четете стойности на сензора с помощта на Bluetooth на Raspberry Pi Pico W.
Arduino Nano RP2040 Connect
От друга страна, Arduino Nano RP2040 Connect е проектиран да отговаря на популярния форм фактор Nano, като същевременно разполага с множество удобни за IoT функции. Захранван от Raspberry Pi RP2040 силиций, с двуядрен Arm Cortex M0+, работещ на 133MHz, Nano RP2040 Connect може да се похвали с 264kB SRAM и 16MB флаш памет извън чипа, осигурявайки достатъчно пространство и процесорна мощност за IoT проекти.
Включването на радиомодула u-blox NINA-W102 позволява безпроблемна и надеждна безжична комуникация. Неговата съвместимост с Arduino Cloud осигурява лесна интеграция с облачни услуги, опростявайки процеса на създаване и управление на IoT проекти от разстояние.
Освен това платката е оборудвана с вградени сензори, включително микрофон и сензор за движение, отключване на изобилие от възможности за създаване на богати на сензори IoT приложения, всичко това в компактна форма фактор.
Arduino Nano ESP32
Платката Arduino Nano ESP32 допълнително обогатява IoT екосистемата със своите впечатляващи възможности. Проектиран с оглед на популярния Nano форм фактор, компактният размер на Nano ESP32 го прави отличен избор за вграждане в самостоятелни IoT проекти.
Използвайки силата на микроконтролера ESP32-S3, добре познат в света на IoT, той предлага пълна поддръжка на Arduino за Wi-Fi и Bluetooth свързаност. Това ви улеснява да създавате безжични IoT проекти и да се възползвате от предимствата на платформата ESP32. Трябва да се отбележи, че Nano ESP32 също така поддържа програмиране на Arduino и MicroPython, осигурявайки гъвкавост на разработчиците да избират предпочитания от тях език.
Освен това, той е съвместим с Arduino IoT Cloud, което позволява бързо и лесно разработване на IoT проекти само с няколко реда код и вградени функции за сигурност за дистанционно наблюдение и контрол. Разберете как Arduino Nano ESP32 прави IoT проектите лесни.
Поддръжка на общността и библиотеката
Процъфтяваща общност и обширна библиотечна поддръжка са от съществено значение за всяка платформа за микроконтролери. Arduino има огромна общност от разработчици и ентусиасти по целия свят, което води до огромна колекция от библиотеки, уроци и проекти, достъпни онлайн. Тази силна подкрепа от общността прави отстраняването на проблеми по-лесно и ускорява процеса на обучение.
Raspberry Pi Pico, макар и сравнително нов, бързо набра популярност благодарение на репутацията на Raspberry Pi Foundation. Въпреки че неговата общност не е толкова обширна като тази на Arduino, тя расте стабилно и се възползва от популярността на други продукти на Raspberry Pi.
Въпреки това е по-вероятно да намерите проект, много подобен на вашия в интернет, който използва платформата Arduino, а не екосистемата Raspberry Pi Pico.
IDE (Екосистема за програмиране)
Интегрираната среда за разработка (IDE) е критичен аспект от програмирането. Arduino IDE е добре известен със своята простота и удобен за потребителя интерфейс, което го прави отличен избор за начинаещи. Освен това Arduino IDE поддържа програмиране на C/C++, което се използва широко в областта на вградените системи.
Raspberry Pi Pico може да се програмира с помощта на MicroPython, C/C++ и дори CircuitPython, осигурявайки повече гъвкавост за разработчиците с различни предпочитания за програмиране. Изборът на IDE обаче може да бъде въпрос на лични предпочитания и двете платформи предлагат алтернативи като VS Code с PlatformIO, което прави прехода между двете относително плавен.
Raspberry Pi Pico срещу. Arduino: Кое е по-добро?
Изборът на правилния микроконтролер за вашите проекти зависи от вашите специфични изисквания, опит и бюджет. Ако търсите сурова процесорна мощност, ниска цена, GPIO гъвкавост и нарастваща екосистема, Raspberry Pi Pico е завладяващ избор. От друга страна, ако хардуерната съвместимост, обширната общност и лесната за използване IDE са вашите приоритети, Arduino остава солидна опция.
