8 основни типа сървъри, използвани в компютърните мрежи

В съвременното програмиране преобладаващата архитектура разчита на комуникация клиент-сървър. Клиентски компютър иска данни от сървър. Сървърът получава заявката и й отговаря с данните или някаква грешка.

Думата „сървър“ може да се отнася както за компютърен хардуер, така и за софтуер, който осигурява функционалност за други програми.

Сървърите играят жизненоважна роля в потреблението на стоки и услуги и много видове се използват в компютърните мрежи. Научете какви са те, техните случаи на употреба и как се различават.

1. Origin сървъри

Първоначален сървър слуша и отговаря на входящи интернет заявки. Обикновено се използва във връзка с периферни и кеширащи сървъри. Origin сървърите се състоят от една или повече програми, доставящи уеб съдържание на клиенти.

Обикновено се използва за обслужване на клиенти като уебсайт с данни. Origin сървърите могат да бъдат бавни. Това е така, защото скоростта зависи от разстоянието между клиента и сървъра. Сървърът трябва да обработва заявките и отговорите на клиентите, което забавя зареждането.

Можете да намалите закъснението на първоначалните сървъри, като използвате мрежа за доставка на съдържание (CDN). CDN се състои от разпределени сървъри, които кешират съдържание близо до клиента. Това намалява разстоянието между първоначален сървър и клиент, намалявайки забавянето.

CDN лесно прехвърлят интернет активи като HTML страници, JavaScript файлове, изображения и видеоклипове. Тези активи подпомагат прехвърлянето на интернет съдържание.

2. Прокси сървъри

Прокси сървърът е приложение, което действа като посредник между клиент и сървър. Те обработват заявка от името на клиента и маскират неговата самоличност. Те доставят отговора от изходния сървър.

Прокси сървърите действат като софтуер за контрол на съдържанието. Те филтрират криптирани данни, регистрират, осъществяват достъп до услуги и повишават сигурността в мрежата. Прокси сървърите използват различни видове протоколи, за да свършат работа.

Можеш създайте свой собствен прокси сървър за да скриете самоличността на вашите устройства в мрежата. Това може да намали шанса да получите атака. Организациите използват прокси сървъри, за да ограничат вида уеб съдържание, достъпно в тяхната мрежа. Те работят заедно с първоначалните сървъри, за да намалят забавянето и да подобрят сигурността.

3. Уеб сървъри

Уеб сървърът е както софтуер, така и хардуер, който обработва заявки в мрежата. Уеб сървърите използват мрежови протоколи за обработка на съдържание. Тези протоколи включват HTTP (Протокол за прехвърляне на хипертекст), SMTP (Протокол за прехвърляне на поща) и FTP (Протокол за прехвърляне на файлове).

Уеб сървърите работят за показване на съдържанието на уебсайта. Те обработват, съхраняват и доставят съдържание чрез мрежата до потребителите. Хардуерът на уеб сървъра се свързва и обменя данни със свързани устройства.

Софтуерът контролира как потребителят осъществява достъп до данните. Можете да използвате уеб сървъри в уеб хостинг или хостинг на данни за уеб базирани приложения.

4. Сървъри за бази данни

Сървърите на бази данни управляват бази данни, съдържащи данни или информация. Те могат да бъдат всеки сървър, който поддържа файлове в приложение за база данни. Те контролират достъпа до базата данни за оторизирани потребители.

Програмистите създават бази данни на сървъри на бази данни, използвайки скриптови езици като SQL. Приложенията трябва да се свържат със сървъра на базата данни, за да имат достъп до базата данни.

Сървърите на бази данни съхраняват резервни копия на данните на централно място. Те позволяват на оторизирани потребители и приложения в мрежата да имат достъп до данните. Организациите използват сървъри на бази данни, за да филтрират клиентските заявки и да защитават данните.

Една база данни може да има няколко сървъра, а няколко бази данни могат да имат един сървър. Примери за сървъри на бази данни включват Microsoft SQL Server или Oracle.

5. Облачни сървъри

Облачен сървър е централизиран сървър, хостван дистанционно от доставчик на облачни услуги. Клиентите имат достъп до сървъра чрез интернет връзка. Подобно на физическите сървъри, облачните сървъри могат да съхраняват, обработват и доставят данни. Облачните сървъри предоставят услуги на клиенти от разстояние, независимо от местоположението.

Облачните сървъри са физически сървъри, доставяни чрез интернет. Това се случва чрез процес, наречен виртуализация. Когато хипервайзорът абстрахира физически сървъри, той създава виртуален ресурс. След това виртуалният ресурс се автоматизира и доставя на клиентите чрез интернет.

Клиентите, които използват облачни сървъри, не притежават или управляват свои собствени физически сървъри. Вместо това организация на трета страна предоставя сървърни услуги. Това е моделът инфраструктура като услуга (IaaS).

Това е форма на изчислителен облак, която предоставя виртуални услуги през интернет. Клиентите плащат, за да използват облачни сървъри за съхранение и управление на ресурси и мащабиране, когато пожелаят. Клиентите могат да споделят публичен облак или да имат частен или хибриден облак (локален и виртуален). Примери за доставчици на облачни сървъри включват Amazon Web Services и Microsoft Azure.

6. Пощенски сървъри

Пощенските сървъри контролират изпращането и получаването на поща през мрежа. Получава поща от клиенти и доставя поща до други пощенски сървъри и клиенти. Пощенските сървъри обработват и доставят имейли през мрежа като интернет.

Пощенски сървър захранва имейл услугите. Той получава имейл от клиент и го доставя на друг пощенски сървър. Клиент може да бъде всеки компютърен софтуер, например десктоп или мобилно устройство. Пощенските сървъри използват SMTP за обработка и доставка на информация. Gmail предоставя безплатен SMTP сървър които можете да използвате за изпращане на имейли от вашето приложение или уебсайт. Примери за клиенти, които използват пощенски сървъри, включват Gmail, Yahoo и др.

7. DNS сървъри

DNS (Услуга за имена на домейни) сървър преобразува имена на домейни в съответните IP адреси. Вашият браузър препраща към DNS сървър, когато въвеждате име на домейн в браузъра си. В една компютърна мрежа всички устройства имат идентифициращ IP адрес. Те използват IP адреса, за да се идентифицират, когато се свързват с интернет.

DNS сървърът ви позволява да избегнете запаметяването на IP адреси. Вместо това, въвеждането на име на домейн се преобразува в IP адреса и намира ресурса, който търсите. Има динамични DNS сървъри и статични DNS сървъри. Можете да го направите ръчно или да използвате a безплатен доставчик на динамичен DNS.

8. DHCP сървър

DHCP (Dynamic Host Communication Protocol) сървър конфигурира мрежовите настройки на клиентските компютри. Той динамично разпределя IP адреси на компютри в LAN мрежа. Без DHCP сървър ще трябва да конфигурирате IP адресите за всяко устройство във вашата мрежа ръчно.

За какво се използват сървърите?

Сървърите съществуват, за да улеснят предоставянето на данни на потребителите. Те могат да управляват мрежа, да споделят програми, да хостват бази данни и уеб страници и да прехвърлят електронна поща.

Има много други видове сървъри, използвани в компютърните мрежи. Други като FTP сървъри, сървъри за приложения, DHCP и файлови сървъри са също толкова важни. Всеки сървър има специфични функции и случаи на използване.

Важно е да знаете как функционират сървърите, ако работите в областта на технологиите. Разбирането на сървърите ви помага да увеличите максимално техните възможности на физически и виртуални платформи.