Онлайн банкирането улесни живота ни, като улесни прехвърлянето на средства, плащането на сметки и следенето на вашите разходи само с няколко кликвания. Но безопасно ли е онлайн банкирането?
Онлайн банкирането е много сигурно, въпреки увеличаването на заплахите за киберсигурността в световен мащаб. Банките използват различни съвременни техники за сигурност и наблюдение, за да защитят вашата информация и вашите активи. И така, какви са основните мерки за сигурност, които системите за онлайн банкиране прилагат, за да гарантират, че вашето цифрово банкиране е безопасно?
1. Технологии за криптиране на данни
Финансовите институции трябва да криптират данни, докато са в съхранение и в транзит, съгласно изискване, постановено от Федералния съвет за проверка на финансовите институции на Съединените щати. Всяка банка трябва да използва криптиране от край до край (E2EE), което преобразува всички данни в низ от нечетими числа, преди да ги изпрати по интернет.
Шифроването защитава потребителите от широк спектър от кибератаки, предимно атаки човек по средата. Банките използват набор от силни криптографски алгоритми, като DES, IDEA, RC4 и други. Въпреки това, 256-битово AES криптиране— което се счита за неразбиваемо, дори след сто години или от най-бързия компютър — е индустриалният стандарт за криптиране на банково ниво.
Хакерите преследват вашата лична информация (PII), която включва номера на вашата кредитна карта, пароли, адреси и дори вашето име. Вашите данни се изпращат чрез обмен на криптиран публичен и частен ключ. Тези ключове са достъпни само за вас и банката, така че само вие двамата можете да дешифрирате данните.
Когато влезете в уебсайта на банката или в системата за мобилно банкиране, сесията се криптира с помощта на Протокол Secure Sockets Layer (SSL).. По този начин никое друго лице не може да проникне в активността на вашата сесия или в информацията, съхранявана в банковата ви сметка.
2. Cyber Threat Intelligence (CTI)
Проучване на Имперва установи, че финансовите институции са имали 30-процентно увеличение на разпределените атаки за отказ на услуга (DDoS) между 2019 г. и 2020 г. DDoS атаките, атаките за компрометиране на бизнес имейли, опитите за фишинг и рансъмуер са постоянни заплахи за банките.
Финансовите услуги използват проактивна технология, наречена Cyber Threat Intelligence (CTI), за да идентифицират както текущи, така и нововъзникващи кибер заплахи за техните активи. Системата за разузнаване на заплахи включва множество операции, като например събиране, обработка и анализ на данни от организация. Той може да предложи информация за ключовите характеристики на потенциалните банкови кибератаки и дори за основните кибер тенденции, оказващи влияние върху глобалния финансов сектор.
Данните се представят на съответното висше ниво, като например ИТ управлението, за справяне с настоящите заплахи и предотвратяване на бъдещи нарушения на данните. В случай на нарушение на данните, системата за разузнаване на заплахи позволява на банките да действат бързо и ефикасно, като същевременно възстановяват компрометирани данни.
3. Сигурна инфраструктура
Сигурността на инфраструктурата намалява общия риск от смущения в работата, както и вътрешни и външни щети. Инфраструктурата на банките е оборудвана с няколко авангардни технологии, включително защитни стени, скенери за уязвимости, колектори на журнали и системи за откриване на проникване.
Тази инфраструктура е защитена както на хардуерно, така и на софтуерно ниво. Защитните стени филтрират входящия и изходящия трафик, за да предотвратят неоторизиран достъп до частната мрежа на банката. Трафикът се филтрира според IP адрес, заявка за услуга и дори филтри, предварително зададени от банката. Защитната стена може да блокира инсталирането на зловреден софтуер на компютрите на банката от нападател.
Освен това банките използват технологията User Behavior Analytics (UBA), за да избегнат вътрешни атаки от киберпрестъпници или служители. Чрез анализиране на набори от данни, за да открие необичайна системна активност като двойни влизания, достъп от няколко места и други, UBA улеснява откриването на акаунти, които са били хакнати.
4. Мерки за многофакторно удостоверяване (MFA).
Многофакторното удостоверяване (MFA) не е достъпно само за вас. Всъщност финансовите институции го имат навсякъде, особено в основните си банкови системи и бази данни с приложения. Банките вече не използват пароли и ПИН кодове, тъй като паролите могат да се споделят с трети страни. В резултат на това повечето MFA решения, предоставени от банките на техните служители, обикновено са без парола.
Най-сигурният метод на MFA е биометрично удостоверяване, което проверява функция, уникална за потребителя, като пръстов отпечатък, глас, отпечатък на длан или сканиране на ириса. Ако биометричните данни не съвпадат, системата разпознава, че потребителят не е този, за когото се представя, и му забранява влизането.
За разлика от еднократните пароли (OTP), биометричните данни не могат да бъдат откраднати дори ако някой има достъп или притежава устройството на потребителя.
5. Антивирусна защита и защита срещу зловреден софтуер
За да открият и блокират достъпа на вируси до техните компютърни мрежови системи, банките използват множество антивируси. Антивирусният софтуер разпознава и премахва разширени заплахи, като ransomware и заразени прикачени файлове. Тези пакети за сигурност предлагат подробности за семейството на зловреден софтуер на вируса, версията, варианта и специфичния рисков рейтинг.
Конкретната информация се предоставя на екипа по сигурността, който се занимава с проблема и намалява времето на престой на зловреден софтуер. Финансовите институции рутинно актуализират и поддържат своя антивирусен софтуер, тъй като остарелите версии може да не са в състояние да открият най-новите сигнатури на вируси. Зловреден софтуер понякога може да остане незабелязан ако антивирусният софтуер не е достатъчно мощен.
6. Автоматично излизане
Когато има неактивност във вашата банкова сметка за определен период от време - обикновено пет минути - автоматично ще излезете от системата. Това е предпазна мярка, за да попречите на някого да получи достъп до акаунта ви, ако забравите да излезете или устройството ви бъде изгубено или откраднато.
Приложенията използват изтичане на сесията, за да защитят потребителите срещу отвличане на бисквитки или сесии. Хакерите могат да получат достъп до вашия акаунт, като откраднат бисквитки по време на сесия на сайта. Бисквитките се деактивират след кратък период на неактивност, което затруднява влизането и на хакера, откраднал бисквитката.
Колкото по-малко време прекарвате в сесията си за онлайн банкиране, толкова по-малък е шансът да дадете на хакерите да влязат отново и да откраднат данни.
Използвайте онлайн банкиране, без да се притеснявате
Вашите активи, лична информация и транзакции са в безопасност, когато се извършват онлайн, благодарение на мерките за сигурност, приети от банките. И все пак хакерите никога не спират да измислят нови начини за извършване на своите злонамерени дейности, така че нуждата от повече сигурност и мощност в банките само ще нараства.
От друга страна, изключително важно е редовно да проверявате сами сигурността на банковата си сметка и да следите за всяка подозрителна дейност.
