Дистрибуциите на GNU/Linux се нуждаят от зареждащи устройства по време на инсталацията. Тези буутлоудъри са отговорни за зареждането на системни файлове, които се изпълняват, когато инсталирате която и да е дистрибуция на GNU/Linux. Ако разработвате каквато и да е дистрибуция на GNU/Linux, може да се наложи да работите с буутлоудъри, за да могат потребителите да я инсталират на своите системи.

Един такъв буутлоуър е Syslinux. Има няколко типа Syslinux, всеки от които е посветен на конкретна файлова система. Ето всичко, което трябва да знаете за зареждащите устройства на Syslinux, включително как да ги инсталирате.

1. SYSLINUX

SYSLINUX е вариант на Syslinux за FAT файлови системи. Освен това, това е най-старият тип зареждащи програми на Syslinux. Той поддържа файлови системи FAT12, FAT16 и FAT32. Ако използвате Windows или DOS, SYSLINUX е този, който трябва да изберете.

Структура на SYSLINUX

Ако изтеглите SYSLINUX с помощта на огледални връзки, ще получите компресиран архив. Когато отворите тази папка, ще видите биос директория вътре. Под тази папка има мбр и ядро директории.

instagram viewer

На етапа на сектора за стартиране на диска, вие се нуждаете от mbr.bin файл, намиращ се в /bios/mbr директория. Вътре в /bios/core директория, можете да видите ldlinux.sys файл, който е основният файл на SYSLINUX.

ldlinux.sys се нуждае от ldlinux.c32 файл да работи. Следователно, ldlinux.c32 и ldlinux.sys трябва да е в същата директория.

Други файлове също трябва да са в текущия път към директорията или в поддиректории на текущия път към директорията. Можете да разгледате syslinux.cfg конфигурационен файл за това. Той трябва да е в текущата директория и ще трябва да създадете този файл сами.

По желание можете да намерите плъгини, помощни файлове и други конфигурационни файлове в родителската директория.

Инсталиране на SYSLINUX

Можете да видите местоположението на инсталационните файлове на SYSLINUX според системите в таблицата по-долу:

Windows Linux DOS
  • Файлът syslinux.exe под win32 директорията е за 32-битов Windows
  • Файлът syslinux64.exe под win64 директорията е за 64-битов Windows
  • Файлът syslinux, намиращ се в Linux директория
  • Файлът syslinux, намиращ се в дос директория

Командите по подразбиране, които можете да използвате, за да инсталирате SYSLINUX на диск, са както следва:

# За 32-битов Windows с DOS
syslinux -m -a -d <директория><дял>
# За 64-битов Windows
syslinux64 -m -a -d <директория><дял>
# За Linux
syslinux -i <дял>

2. EXTLINUX

Буутлоудърът EXTLINUX поддържа файлови системи ext2, ext3, ext4, btrfs, FAT12, FAT16, FAT32, NTFS, XFS, HFS и UFS. Работната логика и файлова структура на EXTLINUX е абсолютно същото като SYSLINUX. Просто е по-напреднал по отношение на поддръжката на файловата система и има няколко допълнителни функции.

EXTLINUX е добър избор, ако искате да инсталирате ядрото на GNU/Linux на вашия компютър. Можете първо да инсталирате EXTLINUX и веднага да поставите ядрото на GNU/Linux върху този дял.

Други подробности, които трябва да знаете, EXTLINUX е наличен от версия 3.00 на Syslinux. Освен това тези, които използват различни версии, трябва да знаят, че поддръжката на ext4, btrfs, FAT12, FAT16 и FAT32 дойде в EXTLINUX във версия 4.00, поддръжка на NTFS във версия 4.05, поддръжка на XFS във версия 5.00 и поддръжка на UFS с HFS дойде във версия 5.00.

Структура на EXTLINUX

Точно като SYSLINUX, основният файл на EXTLINUX е ldlinux.sys. Правилата, посочени в SYSLINUX по отношение на директорията на основния файл, също важат тук. За разлика от SYSLINUX, конфигурационният файл за EXTLINUX е extlinux.conf.

Инсталиране на EXTLINUX

Ако сте изтеглили най-новата версия на Syslinux, можете да намерите инсталационен файл в /bios/extlinux папка. Можете да използвате този файл с определени опции на командния ред.

Можете да използвате следната команда за инсталиране на bootloader:

extlinux --инсталиране <текущия път към директорията>

Освен това други параметри, които можете да използвате, са:

# За да актуализирате инсталиран том
extlinux --актуализация <текущия път към директорията>
# За инсталиране на RAID дяла
extlinux --raid --install <текущия път към директорията>
# За да актуализирате инсталиран RAID дял
extlinux --веднъж /initrd.img root=/dev/sda0 initrd=initrd.img vga=794 /boot/extlinux

В EXTLINUX можете лесно да направите всяка първоначална спецификация от командния ред. Тази система се нарича Допълнителен вектор на данни (ADV). Можете да видите как да го използвате в следните примери:

# Пример -- еднократна употреба
extlinux --веднъж /initrd.img root=/dev/sda0 initrd=initrd.img vga=794 /boot/extlinux
# Направена е единична първоначална спецификация и искате да премахнете това състояние
extlinux --изчистване веднъж <текущия път към директорията>
# Ако EXTLINUX е инсталиран на RAID-1 (препоръчан) дял, трябва да нулирате ADV, за да изчистите първоначалната спецификация
extlinux --reset-adv <текущия път към директорията>

Някои характеристики на EXTLINUX

За разлика от SYSLINUX, EXTLINUX може да има достъп до всяка директория в устройството за съхранение. Именуването на пътищата към директорията е същото като в GNU/Linux. ако няма "/" знак, EXTLINUX използва текущата директория. Можете да използвате път към директория с дължина до 511 знака.

Също така, EXTLINUX поддържа псевдоними. Въпреки това, не трябва да съхранявате тези псевдоними твърде дълго, защото може да се забие в блока на пътя. Когато използвате псевдоними, трябва само да направите именуване на директория тип Linux.

3. ISOLINUX

Ако ще използвате Syslinux за CD и DVD, трябва да сте запознати с ISOLINUX. Но в днешно време USB са по-разпространени от CD и DVD. Следователно използването на ISOLINUX е по-малко от другите типове Syslinux.

Какво ви трябва, за да инсталирате ISOLINUX

За да инсталирате ISOLINUX, първо трябва да изтеглите Syslinux. Ще ви е необходим софтуер като CD или DVD записващо устройство, за да инсталирате ISOLINUX. Освен това, ако ще използвате DVD дискове, DVD записващото устройство трябва да поддържа създаването на диск за зареждане. Имайте предвид, че ако запишете ISOLINUX на непрезаписваем CD или DVD, може да не успеете да използвате компактдиска отново. Следователно има смисъл да използвате презаписваем CD за това.

Структура на ISOLINUX

В ядро директорията съхранява isolinux.bin файл. Ако ще създадете изображение, вие също се нуждаете от boot.cat файл.

Текущата директория трябва да съдържа конфигурационните файлове на ISOLINUX, а именно isolinux.cfg или syslinux.cfg. Този файл не се създава или копира по време на инсталационния процес, така че трябва ръчно да направите необходимите корекции. Ако този файл не бъде намерен, ISOLINUX се опитва да отвори изображение с име Linux без параметри и извежда грешка, че изображението не може да бъде намерено.

ISOLINUX срещу mkisofs

За да създадете ISOLINUX CD изображение, можете да използвате програмата mkisofs. Не забравяйте да използвате най-новата стабилна версия на помощната програма.

Примерно използване на mkisofs е както следва:

mkisofs -o <iso-образ за създаване> -б <текуща директория>/isolinux.bin -c <текуща директория>/boot.cat -no-emul-boot -boot-load-size 4 -boot-info-table <директория-на-файлове-и-директория-за-поставяне-в-изображението>

Както е очевидно, не е нужно да използвате гореспоменатата команда такава, каквато е. Можете също да използвате тези параметри отделно.

Именуване на файлове Поддържа се от ISOLINUX

В ISOLINUX разделителните знаци в пътищата към директорията са във формат UNIX и използват наклонена черта (/) характер. Сингъл / показва текущата директория на ISOLINUX. В ISOLINUX пътищата към директорията трябва да са максимум 255 знака. Той използва само именуването на файлове по ISO 9660 и е необходимо да се използва първо ниво (8,3 знака) или второ ниво (31 знака) на ISO 9660.

Освен това има някои неща, които трябва да имате предвид:

  • ISOLINUX дискретни файлове, тип с интервал, логически блок и поддържан размер на сектори е само 2048 байта
  • Когато монтирате инсталиран ISOLINUX образ в GNU/Linux, трябва да добавите норок, nojoliet атрибут на -о параметър за командата за монтиране
  • Ако компютърът има проблеми с отварянето на ISOLINUX, използвайте isolinux-debug.bin вместо isolinux.bin при инсталиране на ISOLINUX. По този начин можете да видите съобщенията за грешки.

ISOLINUX за твърди дискове

ISOLINUX поддържа множество ISO изображения от версия 3.72. Можете да използвате изохибрид инструмент за създаване на множество ISO изображения от CD или DVD изображение с инсталиран ISOLINUX.

Използването му е както следва:

изохибрид <име на файл с изображение>

При този процес обаче размерът на файла с изображение се увеличава средно с 1MB.

4. PXELINUX

PXELINUX е вид Syslinux, използван за зареждане на операционната система от TFTP сървър. Това е за работни станции, които работят без дисков обем. Помага при инсталиране на мрежов адаптер PXE (Pre Execution Environment) от сървър, използващ BOOTP или TFTP протоколи с DHCP.

За да използвате PXELINUX, имате нужда от BOOTP или TFTP сървър и стартиращ компютър от друга мрежа или софтуер за виртуализация.

Структура на Pxelinux

В директорията на сървъра BOOTP или TFTP основният файл pxelinux.0 трябва да се намира в основната директория. Ако сте изтеглили най-новата версия, този файл е в /bios/core. Също така, конфигурационният файл на PXELINUX е pxelinux.cfg. Можете да намерите допълнителни плъгини, помощни файлове, изображения и други конфигурационни файлове в текущата директория.

Типът Syslinux Bootloader зависи от вашите цели

За да можете да използвате вашата GNU/Linux дистрибуция на други устройства и да я носите удобно, имате нужда от bootloader. Syslinux е само един от тези буутлоудъри. Можете да изберете една от разновидностите на Syslinux в зависимост от предвидения случай на използване и целевите среди.

Освен това тези типове Syslinux ще варират в зависимост от това къде и как премествате вашата GNU/Linux дистрибуция или ядро. Освен Syslinux, можете да използвате и други буутлоудъри като алтернатива.