Бизнес моделът е точно като този на reCAPTCHA. Хората, които имат преводаческа работа и не искат да плащат за нея, много изпращат своето съдържание (оттук и влиянието върху преводаческата индустрия) и то се превежда за тях от тълпата.
Ето цитат от условията на Дуолинго, под параграф 10. Права на собственост върху съдържанието на услугите и данните за дейността:
„... Както между вас и Duolingo, всички данни и информация, генерирани от вашия достъп и използване на извършените образователни дейности на разположение в или чрез Услугата, включително преведеното съдържание, генерирано от вас (общо „Данните за дейността“), трябва да бъде изключително притежание на Duolingo и нямате право да използвате такива данни за дейности, освен ако изрично е разрешено от тези условия и условия. Използвайки Услугата, Вие възлагате на Duolingo всички и всички права, собственост и лихви, включително всякакви права на интелектуална собственост или права на собственост, в Данните за дейността. Всички права на Duolingo или неговите лицензодатели, които не са изрично предоставени в настоящите Общи условия, са запазени за Duolingo и неговите лицензодатели. "
Така че, вие вършите работата, възлагате всички права върху работата си на компанията, която сега ги притежава и може да прави каквото си поиска с тях, и нямате мнение за това как, къде и ако вашият превод се използва (представете си, че работата ви завършва в уебсайт, който има етични / правни проблеми, или просто уебсайт, на който се противопоставяте, но при превода не знаехте, че този текст е част от то). Просто прочетете още малко за това имитиране в мрежата, информацията и истинските намерения за осигуряване на приходи от този проект са налице. Простата липса на прозрачност от страна на компанията по отношение на това, което се прави с преведената работа (подобно на reCAPTCH в която тази информация всъщност не е това, което бих нарекъл достъпна или прозрачна) е достатъчно за мен да остана далеч. След като хората са дигитализирали съдържание в reCAPTCH (мнозина без да знаят истинската употреба на този механизъм), някои от които сега се продават обратно, сега е време да преведете уеб чрез използване на наивния характер на тълпата, маскиране на истинската употреба под добре изработен и мислен свръх и PR, и след това, навреме, да се възползвате от това и какво ще бъде направено, ще дойде време за следващия нов голям (краудсорсинг) проект, в крайна сметка ще получите нещо за нищо и след това ще го препродадете на същата тълпа, която допринесе за него творение.
Има огромна разлика между доброволческия труд за достойна кауза чрез подпомагане на нестопанска организация и осигуряване на безплатна работа на организация с нестопанска цел.
Хората лесно се изкушават в наши дни чрез свръх и други видове манипулации и въпреки че всеки има право на своето мнение и е със сигурност свободно да участва във всяка правна дейност, има (или поне трябва да бъдат) морални и етични съображения. Мисля, че хората трябва да бъдат по-осведомени и образовани за цялата тенденция на краудсорсинг.
По мое мнение цялата представа за струпването му е неморална. Никой не би се съгласил да работи в организация с печалба, това се нарича работа и хората очакват да получат заплащане за нея. Но когато е в мрежата и се нарича краудсорсинг или каквото и да е друго добре обмислено заглавие, хората толкова жадно се втурват към допринасяйте, бъдете част от свръх и има за какво да говорите по-хладно или в социалните си медии избор. Малко ли разбират понякога, че приносът към тази тенденция означава само, че рано или късно а подобен проект ще навреди на стабилността на работните им места и вече няма да има хладнокръвие за събиране и разговор наоколо.
Точно в това е смисълът.
Това не е безплатно предложение. В началото може да изглежда така, но не е така. Все едно да отидете на работа в адвокатска кантора безплатно. В замяна ще получите много опит, ще научите за правната система, може би дори да направите връзка или две, но в края на деня юридическата фирма ще осигурят приходи от работата ви и вероятно ще им струва повече от стойността на наученото, ако се опитате да го използвате, за да направите доходи.
Но основните проблеми тук са моралът и етиката. Ако не беше този проект, бихте ли се представили като преводач и предлагате на своите преводачески услуги плащащи клиенти (и можете да замените „преводача“ с „програмист“, „дизайнер“ и всяка друга подобна професия)?
Не само, че участието в подобни проекти навреди на професионалистите в тези области, но и някой там плаща за услуга, която им се предоставя от хора, които не са задължително квалифицирани, някои дори нямат основните умения. По морални причини ми е много неприятно с тази идея.